Всяка хижа, която сме посетили, е останала в сърцата ни. Във всяка хижа, която сме посетили, сме оставили по частица от сърцата си. Тази, с която чувствам се най-емоционално свързана е Камен дел, на Витоша. Ще рече човек “ей я, къде е, какво ѝ е толкова специалното” и веднага ще му отговоря, че не е нужно да се пропътуват хиляди километри, да се проходят още десетки, да се преодолеят стотици метри денивелация, за да намери човек своето местенце. Своя дом в гората, в планината.
Малките неща правят големите разлики. Или по-точно отлики. Отлики от останалите. Дъхав горски чай и хляб от сърце, за без пари. Не му трябва много на човек да се сгрее отвътре.
Но да се върнем на емоционалната част, която е тъй важна за мен. Емоционално свързана съм с хижата защото половината час преход от поляната на Момина скала до нея бе първата ми физическа активност след сериозна операция. Емоционално свързана съм с хижата защото година по-късно това бе любимият ми и винаги безотказен маршрут за прохладна разходка в планината докато носех в себе си малката ни третинка. Емоционално свързана съм с хижата защото още една година по-късно това бе първата приказно снежна зимна разходка на домашния ни дребосък, удобно наместен в ергономичната си раничка. Емоционално свързана съм с хижата защото още една година по-късно въпросният половинчасов преход бе първата самостоятелно извървяна разходка за най-малкия планинар у дома. И така година след година, емоциите се трупат, а хижата си е все там и ни чака с топлото си гостоприемство. Когато и да решим да я навестим.
*Допълнителен бонус – няма директен път с кола, което води до естествена селекция при посетителите.