https://www.instagram.com/p/CUp2PbsIlGm/?igsh=MXNuaXZvOXNsbjhrYw==
Често пъти най-простичките неща са ни най-скъпи.
Пъстър и топъл залез зад овалните и красиви склонове на Балкана.
Топла боб чорба след дълъг, изморителен и прохладен ден в планината.
Имена, познати и близки на сърцето хора и места.
Ще започна историята отдалеч. Няма как да е иначе. Защото, когато си бил малък всичко в дивото и странното на природата те е привличало по един особено магичен начин. Но около теб е била равнината и долината на река Тученица.
Да отраснеш в малко градче през 90-те години на миналия век те прави щастливо дете, особено, когато си имал най-добър приятел със сходни желания да разглежда природните чудеса на околията.
След това чудесно детство, без досег до планини, но с много голяма любов към природата се озовавам в големия град с непосредствена близост до планина. И ето там откриваш, че това е истинско щастие.
В огромния град, с големи възможности, нови приятелства, работа, развитие и какво ли още не ти отново търсиш онези усещания, които си намирал с най-добрия приятел от детството.
И с тези нови приятели тръгвате на по-кратки или по-дълги разходки из планини зелени, бели, шарени, различни, но винаги невероятно красиви.
Докато един план за бягство от града с двама близки приятели и с двете четириноги другарчета ни отвежда на едно място, с име като това от детството. Името на родния ми град, без планини, но събрало в себе си обичта към приключенията и опознаването на родната природа.
Хижа Плевен
Няма как да забравя силното ми първо впечатление. Името, гледката към връх Ботев от големите просторни тераси, вкусната храна и ,разбира се, студената бира. Едно време имаше бира Плевен, купувах я на татко в зелени или в кафяви стъклени шишета. Не знаех каква е разликата, всъщност и до днес не знам, но си спомням, че в мазето имаше по няколко рафта от тях, но пълни с доматено пюре. Помислих си, тази бира така би отивала на хижата.
Влязохме вътре, за да разгледаме и да се настаним. Библиотеката им е толкова впечатляваща, че се размечтах да взема книга по книга в ръка и да остана там със седмици, докато не прочета поне няколко..
Библиотека в хижа, та това е съчетание, което е само за мечтатели.
Още едно толкова просто, а толкова скъпоценно нещо. Да имаш време да разтвориш и прочетеш книга, а разсъждавайки върху прочетеното да пуснеш поглед по високите склонове на Стара планина, водещи към първенеца й – Ботев, връх Ботев.
Всичко в хижата, тръгвайки от името, ме отвеждаше в онези мили и топли спомени на детството, уюта на дома, топлата и вкусна храна на бабите, простотата на ежедневието.. да изчистиш, изметеш, посрещнеш гости и приятели.. чак си представяш, че би останал тук за дълго. И би дал частичка от теб всеки ден. Това място е с пламъче, с живот, с чиста енергия.
А любовта – и тя е в простите неща, към приятелите, с които посетихме това място, към милите и добри животинки, които споделяха прехода и хляба с нас. Тези две кучета, наши най-добри приятели бяха приети да нощуват с нас. Това е чудесно, помислих си аз! Защото там, където съм приета с кучето, там се чувствам добре и у дома.
Простичките неща. Да покориш върха на планината с приятели, да разкажеш история отпреди много години, но да я свържеш с тук и сега.
Ето затова тази хижа ми е на сърце и колкото и да е простичък моят разказ, колкото и простички да са тези няколко дни прекарани там, те изпълват с топлина и радост цялото ми сърце!