Откато семейната ни планинарска единица се увеличи с няколко броя бъдещи покорители на върхове и нови светове, любима отправна точка за лекички (от наша, на възрастните индивиди, гледна точка) преходи из Витошата стана поляната на Момина скала. Обичайно крайната ни точка е хижа Камен дел, колко емоционално свързани сме с нея съм ви разказвала в миналогодишното издание на конкурса, но в един прекрасен ден решихме да подходим по-амбициозно (от дребосъчеста гледна точка) – да стигнем до заслон Кикиш. Малко беше започнало да ме хваща срам, че не сме ходили до там, особено след всички суперлативи по негов адрес след реновацията, а е на няма и половин час след хижата.
За разлика от първата част на маршрута, тази от Момина скала до Камен дел, където има разни изкачвания и камъняци тук-таме, втората, от Камен дел до Кикиш, бе абсолютно равна, свежо сенчеста и безкрайно приятна за преминаване с дребосък на собствен ход. Е, вместо за двайсетина минути я взехме за час и отгоре, но основно правило в планината – групата винаги се съобразява с темпото на най-бавния ѝ член.
Докато да стигнем и не бе останало почти нищо за похапване, освен палачинки със сладко от малини или шоколад. Решихме да се придържаме към класиката, да бъде шоколадче. И така 5 пъти, от които мама гризна веднъж и си има снимки за спомен. Но тук искам да акцентирам и на нещо друго, което ме изненада безкрайно приятно и положително – в заслона всичката посуда е порцеланова/метална/стъклена, не използват чинии/чаши/прибори за еднократна употреба. С домашния ни татко все си обсъждахме колко похапването от пластмасова тарелка нейде на високо из планината, особено като знаем колко пагубно е това за природата, ни влудява и колко е в разрез с възгледите ни за планината като наш втори дом. Та, от него момент заслон Кикиш се нареди на челно място сред най-любимите ни горски места около София.
Мястото е отличен пример какво може да се постигне когато човек вложи сърце и трудолюбиви ръце. Много трудолюбиви ръце, ако броим всички доброволци, които са се включили и продължават да се включват във възстановяването и поддръжката на заслона, до който няма пряк достъп с автомобил. В таван над столовата има 8 места за спане на матраци. Кухнята и спалното помещение работят всяка събота и неделя, а през останалото време столовата е отворена за добросъвестно самостоятелно ползване.
Харесахме Кикиш от пръв поглед, след час престой на шарена сянка на поляната вече бяхме напълно влюбени в него. Дори, някак романтично, се размечтахме някой ден да видим малкото бетонно езерце пред сградта отново пълно с вода, в чиято спокойна и равна повърхност да се отразява нощното небесно кадифе със своите малки сапфири-звезди.
Menu