Здравейте
Ще ви разкажа моята история с прехида до хижа Добрила – кръстих си го „хижа ужас“,защо ли ,сега ще ви разкажа
И така,в една събота тръгнахме с съпруга ми за хижа Добрила. Да кажа,че ние сме от гр. Монтана и тръгнахме рано сутринта за лифта в Сопот. Качихме се с лифта до първа станция,защото до тук само се стига с него. Поехме към хижата по пътеката и следяхме маркировката постоянно. Имаше доста хора,които също се бяха запътили към Добрила. Беше много вълнуващо,имаше много красиви гледки на които не можеш да устоиш без да се снимаш. И така лека полека стигнахме до хижата. Хижарите ни настаниха в запазената предварително от мен стая. Всичко беше много хубаво 😊 Вечерта мина добре,столоват беше пълна,храната приготвена там беше много вкусна,беше весело. На сутринта закусихме пържени филийки с чай и поехме по обратния път. Всичко до тук беше много,ама много хубаво,докато не стигнахме лифта. От тук започва „ужаса“ – лифта не работеше..Да кажа само ,че като тръгнахме духаше вятър,не силен,но духаше. Та на станцията се събрахме двайсетина човека и се обадихме да види дали ще го пускат и те казаха НЕ,че духа вятър и няма да го пускат. А от тук до паркинга с колите беше около 5 км стръмен участък право надолу е това за мен беше голям “ ужас“. Но няма на къде тръгнахме. Беше много изморително. Някои ще кажат та нали е нанадолнище,по лесно е отколкото да се катериш,да ама не било е доста трудно. Едвам се добрахме до колата нямах никакви сили. Но УСПЯХ да отида до хижа Добрила и бях много доволна от себе си . Е после една седмица имахме мускулна треска,но това минава и се забравя важното са изживените емоции и хубавите спомени. Много е хубаво на хижа Добрила. Благодаря! Успех!
Menu