Историята се случи преди една година. Бяхме група от 13 човека. Правихме преход в Пирин минавайки по билото на Дебелия рид, но се загубихме в клека малко след Бойков връх , посока хижа Малина. По пътя ни хвана порой. Маркировка няма. Стана тъмно и още по-трудно за ориентиране. Половината от групата се оказахме без челници. Падане, ставане и вървене в улеите, за да намерим хижата. Това беше най-добрият ориентир. Вървейки по водата намерихме пътя. Така стигнах в хижа Малина първият път. Нямаше ток, но хижарят предвидливо беше напалил камината.
Масата беше наредена. (Никога няма да забравя вкусната дроб сърма с манатарки.) Пред хижата се бяха струпали хора, които обмисляха какво да направят, ако не се бяхме появили още дълго време. Стоплихме се, хапнахме и живнахме отново. Гостоприемството и уютът на хижата ме накараха да се почувствам добре дошла, като у дома.
От тогава съм ходила още доста пъти. Храната винаги е разнообразна и вкусна. Пътят до Бойков връх вече е разчистен и маркиран, за да няма и други заблудени туристи като нас.
Това е хижата , на която забравяш грижите. Малина – хижа без грижа.
