През далечната 2020, когато бях малък, посетих за пръв път хижа Ловна. Смътно си спомням самата хижа, но ми стана една от любимите, защото остави в мен спомени за топлина, спокойствие и щастие. За жалост, не успях да хапна (защото бях на диета – педиатърката държеше да ям само мляко), но лигите ми потекоха, когато видях колко сладко преглъщат родителите ми. Но успях да близна малко чай и в сравнение с анасоновия, който тогава ме караха да пия, беше истинска благодат. Не успях да пробвам легловата база, а само одеялата, но съм се зарекъл, че ще се върна пак и ще се възползвам от всички благинки, които предлага хижата.
