Бях изключително впечатлен от панорамните красиви гледки на селото ми – Дрен. Не го бях виждал от такава перспектива досега. Понеже съм колоездач, направих тези два прехода с колело. Единият от тях бе от центъра до Заслон „Койо“. Той беше най-дългият ми с велосипед – 8 км. Когато пристигнах си отдъхнах, заради трудния маршрут. Поне половината беше само стръмно изкачване. Намираш се на чист въздух, приятна атмосфера от природа и птичи звуци.
Следващият преход отново от центъра до горското кътче, отдалечено от цивилизацията и с невероятна 360⁰ гледка от борчета, малки растения, забележителности и орлови гледки. Наричаше се „Манастирчето“ – място за отдих и среща с историята. Полюбувах се на спокойствието и лукса, който предлага дренската природата и отидох да разгледам отломките от двувековния стар манастир в близост до една рекичка. Престоях на кътчето цели три часа и половина, отпочивайки си от прехода с най-голяма денивелация и стръмно изкачване с колело досега. Никога няма да забравя тези две райски местенца, сгушени в екологично чистото радомирско село.