Моята приказка в хижа Момчил Юнак
Казвам се Боян и съм на 5. А това е историята за едно от най-вълшебните места, където бях това лято – хижа Момчил Юнак! Тя е скрита в Родопите, където дърветата шепнат тайни, а облаците се гонят като пухени зайчета.
Когато пристигнахме, видях огрооомна поляна, по-голяма от нашата градина, и там имаше люлки, хамаци, въжета за ходене и даже едно дърво със сламен диван под него – като трон за малки принцове! Аз веднага станах крал на гората и си направих корона от листа.
После стреляхме с лък, а мама седна на дървена пейка с губер и каза, че тук е като в приказка. Тати ми показа как се ходи по въже – аз паднах, но се смяхме много!
Хижарите са супер мили – единият е от Аржентина и ми каза „Hola, amigo!“. Приготвиха ни аржентинска мусака и невероятно вкусен бургер.
Вечерта седнахме край огъня, мама ми разказа история за храбрия Момчил юнак, който бил толкова силен, че носел планини на гърба си. Аз казах, че и аз съм силен – мога да нося три плюшени играчки наведнъж! След това гледахме небето, което беше пълно със звезди – аз броих до 20, после се уморих, но мама каза, че има милиони.
Ако можех, щях да остана там завинаги – да тичам, да се люлея, да ям вкусна храна и да слушам приказни истории. Но мама каза, че ще се върнем пак. Раницата ми вече е приготвена – с една плюшена играчка, пижамата и една рисунка за хижарите.