По време на прехода към хижа Мазалат,срещнахме хора, които се връщаха и бяха много загрижени за нас. Разказаха ни с вълнение , че са видяли малко мече по пътя по който вървим и не би било разумно да продължаваме да изкачваме. Евентуалната среща с майката на мечето не ни изплаши а засили вниманието ни към всяко място в красивата Стара планина по която се движихме. Очаквахме с нетърпение да видим маркировките, които да ни заведат до прекрасната хижа Мазалат. Подготвихме се емоционално ако излезе отнякъде мечето или майка му , представяхме си бъдещата ни среща, всеки от нас изразяваше своята реакция и мнение, очите и ушите ни бяха отворени до край. Неусетно се изправи пред нас хижа Мазалат. Красива, тиха и гостоприемна. Още с влизането ни видяхме снимки на стените с мечки от околността. Споделеното време с приятели до хижа Мазалат и неосъществената ни среща със семейство мечки беше един незабравим забавен и ярък спомен в сърцето на Стара планина.