Ще разкажа накратко за една от най-гостоприемните хижи, които съм посещавала- за родопското безвремие, в което умело ни потапя.
Тръгнахме от София към Триград- по пътя имахме доста спирки, трудно можем да подминем всичките красоти наоколо.
Паркирахме колата в близо до пътеката, която щеше да ни отведе към Чаирските езера и едноименната хижа. Маркировката е добра, има табелки, но и gps-ът помага при чуденки.
Стигнахме хижата привечер- ледено-студената бира беше някак задължителна. Не толкова задължително беше да играем волейбол до стъмване в двора на хижата, но с групата на добрият стар познайник Христо Т. направихме добра игра.
Но сега фокусът- хижата е важна в тази история! Настаниха ни в много уютна, чиста и приятна стая. Вечерята- трите неща, които си поръчахме за хапване бяха вълшебни- пататник, зелева салатка и за закуска- мекици! Само като се сетя иии ми иде веднага да тръгна отново натам! За ледено-студената биричка няма и да коментирам!
Вечерята мина в компанията на китарата на Христо и старите български хитове, припявани от всички ни.
По-късно излязохме в двора на хижата- ей, “родопските звезди” нямат равни! Легнахме на тревата и вперихме поглед нагоре- абсолютното родопско безвремие в очите и душите ни.
На сутринта закусихме вече споменатите мекички и обиколихме езерата в близост. Решихме да пробваме с кръгов маршрут и поехме по жълтата маркировка към село Жребево. На места имахме своите съмнения дали сме в правилната посока- този път е доста по-дълъг от “официалният” такъв. Стигайки селото, продължихме по асфалтът почти до Триград, където решихме да го играем на стоп до колата с един бус, натрупан с няколко бали село. Взехме колата и прибрахме останалите членове от групата- героите бяхме изморени.
С няколко думи за извод- силно препоръчвам да посетите хижа Чаирски езера. Заради гостоприемството. Заради гозбите. Заради ледените бирички или узо с кубче лед. Заради всички онези милиони звезди, които сякаш са се събрали над хижата специално за нас. И най-вече заради онова родопско безвремие, което трудно би се описало.
Това е хижа Чаирски езера. Това са Родопите с цялата им прелест.