Древно, многогодишно тревисто растение, известно със своята невероятна устойчивост на изсушаване и възраждане при овлажняване (процес, наричан анабиоза). Височина до 10 см. Листата са яйцевидни, дебели, кожести, тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу, покрити с фини власинки. Цветовете са сини до виолетови, с пет венчелистчета, разположени на дълги дръжки. Цъфти през април–юни.
Най-уникалната черта е способността му да преживява пълно изсъхване и да се възстановява при наличието на влага, без да загуби жизнените си функции.
Разпространение и местообитание в България:
Ендемит за България и Балканския полуостров. Среща се в Родопите (около Буйновско ждрело, Триград, Чепеларе), Смолян, Търън и Западна Стара планина. Расте на сенчести, хладни и влажни места — варовикови скални процепи, влажни гори, на 400–1500 м надморска височина.
Защитен вид — вписан в Червената книга на България.
Приложения в народната медицина:
• Имуностимулиращо действие — подсилва естествените защитни сили на организма
• Антиоксидантно действие — предпазва клетките от стареене и оксидативен стрес
• Противовъзпалително действие — при хронични възпалителни състояния
• Ускорява възстановяването след заболявания и операции
• Поддържа паметта и нервната система
• Подобрява жизнеността и дълголетието
• Подпомага сърдечно-съдовата система
• Помага при физическа и психическа преумора
Химичен състав:
• Полизахариди — задържат вода и осигуряват антиоксидантна защита
• Фенолни киселини (розмаринова киселина) — противовъзпалително действие
• Флавоноиди — антиоксиданти
• Проантоцианидини — укрепват стените на кръвоносните съдове
• Антиоксидантни ензими — супероксиддисмутаза (SOD)
Използвани части:
Цялото растение
Предупреждения:
Да не се събира от естествената среда заради опазването на вида.