Мурсалският чай е многогодишно тревисто растение, високо до 50 см. Стъблата са изправени, сивобели от гъсти власинки. Листата са продълговати, мъхести и сребристи. Цветовете са жълти, събрани в гъсти класовидни съцветия на върха на стъблата. Цъфти през юни–август. Известен е още като „Пирински чай“, „шарпланински чай“ или „билката на дълголетието“.
Разпространение и местообитание в България:
Ендемит за Балканския полуостров. В България се среща естествено в Пирин (най-много в района на с. Пирин), Славянка и Родопите. Расте на варовити, каменисти склонове, на надморска височина от 1400 до 2200 м.
⚠ Внимание! Мурсалският чай е защитен вид и е включен в Червената книга на България!
Приложения в народната медицина:
Основни лечебни свойства:
• Общо укрепващо и имуностимулиращо действие
• Противовъзпалително
• Антиоксидантно действие
• Облекчава респираторни заболявания – кашлица, бронхит
• Подпомага работата на сърцето и кръвоносната система
• Препоръчва се при анемия, стомашни неразположения и бъбречни проблеми
Химичен състав:
• Етерични масла (пинен, линалоол, карвон)
• Флавоноиди (апигенин, лутеолин)
• Фенолни киселини
• Танини
• Минерали – калций, магнезий, желязо
• Антиоксиданти
Използвани части:
• Цялото надземно растение (стъбло, листа и цветове)
Рецепти и начини на приложение:
Запарка (чай):
Съставки:
• 1 с.л. изсушен мурсалски чай
• 300 мл вряща вода
Приготвяне: Запарва се 5–10 минути, прецежда се.
Употреба: Пие се топъл или студен, 1–2 пъти дневно. Подходящ за ежедневна употреба за укрепване на имунитета.
Допълнителни приложения:
Често се комбинира с лайка, мащерка или липов цвят за по-мек и лечебен ефект.
В съвременната фитотерапия се проучва за подобряване на паметта и намаляване на риска от деменция.