Двугодишно или многогодишно тревисто растение с кухо, ръбесто стъбло, достигащо до 2 м височина. Листата са големи, перести, с яйцевидни листчета. Цветовете са дребни, бели до розови, събрани в големи сложни сенници. Цъфти от юли до септември. Името „пищялка“ произлиза от използването на кухото стъбло като детски музикален инструмент.
Местонахождение в България:
Расте из цялата страна – в подножията и средните части на планините, край влажни поляни, покрай реки, потоци и горски окрайнини, до около 1600 м надморска височина.
Приложения в народната медицина:
Използва се главно заради етеричните масла и горчивите вещества, които стимулират храносмилателната, дихателната и нервната система.
Основни лечебни свойства:
- Стимулира храносмилането и апетита
- Отхрачващо и бронхолитично действие при кашлица и бронхити
- Спазмолитично и леко успокояващо действие
- Диуретично и потогонно действие – подпомага изчистването от токсини
Начини на употреба:
- Запарка при кашлица и храносмилателни смущения
- 1 ч.л. суха нарязана корен или листа
- 250 мл вряла вода
- Запарва се 15 минути и се прецежда.
- Пие се по 1/2 чаша, 2–3 пъти дневно преди хранене.
- Настойка (тинктура) от корен
- Нарязан сух корен се залива със 40° алкохол в съотношение 1:5.
- Престоява 2 седмици.
- Използва се вътрешно по няколко капки за апетит или външно за втриване при ревматични болки.
Химичен състав:
- Етерично масло (α-пинен, феландрен, борнеол)
- Кумарини – успокояващо и фоточувствително действие
- Фурокумарини – антисептично и съдоразширяващо действие
- Органични киселини, смоли и флавоноиди
Внимание:
При употреба на корен да се спазва дозировката, тъй като силно концентрираните препарати могат да раздразнят храносмилателния тракт.
Да се избягва излагане на слънце след употреба заради риск от фоточувствителност (особено при външна употреба).
Не се препоръчва за бременни – стимулира маточни контракции.