Алпийският лапад е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови (Polygonaceae). Отличава се с мощно, дебело стъбло, което може да достигне до 1,5 метра височина. Листата са големи, яйцевидни до широко елипсовидни, често с червеникави жилки. Цветовете са дребни, зеленикавочервени, събрани в метличести съцветия. Цъфти от юни до август.
Местонахождение в България:
В България алпийският лапад се среща по високите части на Рила, Пирин, Стара планина, Родопите и Западните Балкани, обикновено на надморска височина между 1200 и 2500 метра.
Расте в сенчести горски поляни, покрай потоци и в долини с висока влажност.
Приложения в народната медицина:
Алпийският лапад е по-слабо познат в народната медицина в сравнение с обикновения лапад (Rumex acetosa), но въпреки това се използва локално в някои планински райони.
Основни свойства:
• Пречистващо и слабително действие – използва се за стимулиране на храносмилането и прочистване на червата.
• Противовъзпалително действие – при кожни проблеми и възпаления на дихателните пътища.
• Диуретично действие – спомага за изчистване на токсини чрез урината.
Рецепти и употреба:
Запарка (при запек и кожни проблеми):
Съставки:
• 1 чаена лъжичка сух корен или листа
• 250 мл вряла вода
Приготвяне: Залей с вряла вода и запари за 15 минути, прецеди.
Употреба: Пие се по 1 чаша на ден, не повече от 5 дни подред. Приема се с внимание поради потенциално силно слабително действие.
Пюре или лапа от пресни листа (външно):
• Смачкани пресни листа се налагат върху обриви, ухапвания, леки рани или кожни раздразнения – успокояват и намаляват възпалението.
Химичен състав:
• Антрахинони (емодин) – слабително действие.
• Танини – стягащо и противомикробно действие.
• Органични киселини и витамин C – общоукрепващо действие.
Внимание:
• В големи количества може да предизвика диария и дразнене на стомашно-чревния тракт.
• Да се избягва при бъбречни заболявания (поради съдържание на оксалати).
• Не се препоръчва за бременни жени и малки деца.