На 2 август се качих за 4ти път на хижата. Съзнателно ми беше първо качване, понеже предишните 3 са били в детските ми години и не си спомням почти нищо. Преди 20 години пътя до хижата все още беше проходим за леки автомобили и си спомням че се качихме с трабанта. Този път, 20 години по-късно решихме да се качим пеша с групата. Тръгнахме по пряката пътека и взехме маршрута за 1 час и 50 минути. Беше доста стръмно и задъхващо, но при гледката, която се отрки пред нас при излизането на поляната, забравихме умората и се заредихме мигновено с енергия за атака на върха.