Червеното подъбиче е многогодишно тревисто растение или полухраст, високо до 30 см, от семейство Устоцветни (Lamiaceae). Има вълнести, четириръбести стъбла и срещуположни, назъбени листа с тъмнозелен цвят. Цветовете са розово-лилави, разположени по върховете на стъблата. Цъфти от юни до август.
Разпространение и местообитание в България:
- В България се среща в:
- Сухи тревисти места, варовити хълмове, храсталаци и ръбове на гори.
- Най-често в Предбалкана, Стара планина, Родопите, Сакар и Странджа – от низини до към 1200 м н.в.
Приложения в народната медицина:
Основни лечебни свойства:
- Храносмилателен стимулант – засилва апетита, подпомага храносмилането.
- Хепатопротективно – при проблеми с черния дроб и жлъчката.
- Противовъзпалително и антисептично – при кожни заболявания и възпаления на устната кухина.
- Отхрачващо и температуропонижаващо.
Химичен състав:
- Дитерпенови горчиви вещества (теукрадиол, теукрарин).
- Флавоноиди, танини, етерично масло, иридоиди.
- Органични киселини и тритерпени.
Използвани части:
- Цялата надземна част – събира се по време на цъфтеж, суши се на сянка.
Рецепти и начини на приложение:
Чай при проблеми с черния дроб и жлъчката:
Съставки:
- 1 ч.л. суха билка
- 250 мл вряща вода
Приготвяне: Запарва се 10–15 минути, прецежда се.
Употреба: Пие се 2–3 пъти дневно преди хранене.
Настойка за жабурене при възпалени венци:
- 2 с.л. билка се залива с 200 мл 40% спирт.
- Престоява 10 дни, прецежда се.
Употреба: Разрежда се с вода и се използва за жабурене 2 пъти дневно.
Предупреждения при употреба:
Да се избягва при остри чернодробни заболявания без лекарски контрол.
Да не се използва продължително и в големи количества – има токсични съединения (особено в етеричното масло).
Противопоказано при бременност и кърмене.