Моята хижарска история започва с изкачване по Джаксъна. Стръмна пътека, която катерих в продължение на близо два часа, за да стигна до билото. От там последва желание, накъсано от уморено дишане, да стигна до хижата. По пътеката не пропуснах да си набера боровинки, да хапна и да се омажа с лилаво по ръцете и устата. Това е да си свободен сред природата и в хармония с нея. Всъщност идеяна на качването до хижа Мазалат беше, за да чуем рева на елените и наистина успяхме. На хълм по пътя за Пеещите скали седнахме и ги слушахме в продължение на час. Беше вълнуващо! Да слушаш живота и природата не може да се сравни с нищо. Особено, ако видиш и стадо кошути с елен, както и диви кози.
Несравнимо усещане беше нощното приключение до тоалетната. Понеже тя е външна и се намира кажи-речи до сами гората, тръпката от мрака, страха и историите за мечки оживяват в съзнанието ти, даже и да не искаш. Особено ако с фенерчето не телефона си осветиш две очи, които те следят и чуваш как клонаците се чупят под тежките стъпки. Много бързо взех стъпалата обратно нагоре, все още с фенерчето осветяващо очите. Страхът бумтуше в гърдите ми и сърцето ми аман-аман да излети. В главата ми проехтя мисълта “тук ще се мре”, обаче някак стигнах до последното стъпало и там ме посрещна хижарското куче. Огледах пак с фенерчето надолу, но очи нямаше. До сутринта почти не мигнах. Не споделих за приключението си, но чух как един от помощник – хижарите смъмри кучето, че най-редовно плашело кошутите, които идвали до хижата. Едва тогава си поех дъх на успокоение, че нещото не било мечка. Ама на страха очите са големи. Иначе в цивилизацията къде ще изпиташ такова чувство, емоция, трепет?
Разходките до Малък Кадемлия, Пеещите скали, Вълчата глава, неописуемите гледки, умората, бягството от бурята, проливния дъжд и после питаттелната храна в хажата, забавните и мили хижари са спомен, който искам да изживявам многократно. Знам, че всеки човек докоснал се до планината има своето вътрешно чувство на удовлетворение и думите понякога са безсилни да го опишат. Всеки носи своята лична история, своето чувство и своите спомени.