В България има хиляди на брой хижи и заслони, както има хиляди върхове и планини, всеки от които има своят чар и красота. Но за мен една хижа има по-специално значение, защото промени дотогавашните ми хобита и даде старт на нови и невиждани до тогава приключения.
Момина скала е моята любима хижа! Имам много спомени свързани с нея, все хубави. Тя е причината да заобичам планината. Родителите ми не са ме водили много по горите, тъй като не са любители на това начинание, за това не бях опитвал това занимание до 10 клас – доста късно…
На 22 юни 2019 година решихме с група приятели от училище да се качим някъде на Витоша. До тогава аз не се бях качвал по-високо от Бялата вода, с изключение на веднъж, два пъти. Това ни беше целта и тогава – Бялата вода. Качихме се твърде бързо и един приятел от компанията предложи да се качим още малко нагоре. Стигнахме до копитото, където имахме две възможности: да продължим към хижа Планинец или към хижа Момина скала. Сетих се, че като малък с родителите ми бяхме ходили на Момина скала и ми изникна доста приятен спомен, но за това по-късно ще разкажа. Решихме, че ще тръгнем към нея. Разбира се, там имаше много хора, но въпреки това успяхме да си намерим маса за сядане. Бяхме си взели кебабчета и бира. Прекрасен спомен, с едни от най-близките ми приятели… Това е първият ми спомен от поредицата планински преходи, които се пренсоха и на другите красиви български планини. В този ден се запалих по планинарството и същата година изкачих Черни връх два пъти, с две различни компании. От тогава сме обиколили цяла Витоша, а вече съм изкачвал и Мусала, и Черната скала, Езерния връх над езерата в Рила, и полека-лека преходите ни започват и по другите велики български планини. За това Момина скала е специална за мен.
Друга история, която свързвам с тази хижа е от детските ми години, когато с родителите ми решихме да се качим на Витоша и хванахме тогава вървящата маршрутка до Златните мостове. Баща ми спомена за хижа Момина скала, като не помнеше много на какво разстояние е и сметна, че е на около 5 минути от Мостовете. Разбира се, хижа Момина скала не е на 5 минути от Златните мостове, та си повървяхме около половин час, но накрая стигнахме до любимата ми поляна, съвършено издяланите с много любов дървени масички и хижата.
Сега докато пиша, ми изникна друг спомен от пролетта на 2023 година, когато с един приятел си направихме разходка от Златните мостове до хижа Камендел, минавайки разбира се покрай Момина скала, където навръщане ядох едно от най-хубавите шкембета в живота си… А аз съм изял много шкембе!
През тези 5 години, от 2019 насам, още много пъти съм посещавал любимото си място на Витоша, винаги в компнаията на моите най-близки хора и приятели!
В обощение, мога да кажа, че благодарение на поддържаната и приветлива обстановка около хижа Момина скала, аз обикнах истински планината, видях в това начинание почивка, бягане от ежедневните проблеми, зареждане с енергията на природата!
Тъй като нямам почти никакви снимки от Момина скала (наслаждавайки се на моментите човек забравя, че има телефон, което поне малко ни откъсва от технологичния свят, в който живеем напоследък), повечето снимки са или по път към хижата, някои са свързани с историите по-горе, а други са свързани със други уникални моменти!
Видеото също съдържа стихотворение, което написах по случай конкурса!
Природата ме вдъхнови да пиша за нея, като това е едно от малкото стихотворения, които съм написал, обграден от вечната гора, излъчваща най-вече свобода:
Събуждам се от слънчеви лъчи
и музика в сърцето ми ечи.
Върху горския и влажен мъх
затаил съм своя дъх.
Росата сутрешна лицето ми гали
и чувства огнени във мене пали:
свобода, живот, любов…
прероден се чувствам – като нов!
Свободата от векове далечни
най-важна за човека вечни!
Пари, коли, жени, имот…
свобода нямаш ли, нямаш живот.
За туй щастлив съм тази сутрин,
обграден от вечната гора
и да гледам небосвода син,
огрян от жълтата зора.
Далеч от хорските проблеми
и от еднообразната ми рутина.
Кръвта кипи във мойте вени,
копнее за вечна свобода!